От КНСБ съобщиха данните на Института за социални и синдикални

 

От КНСБ оповестиха данните на Института за обществени и синдикални изследвания  от наблюдението на потребителските цени и заплатата за прехрана в страната. Те са въз основата на заплата за прехрана за четвъртото тримесечие на 2022 година

Според тях, нужният чист месечен приход за прехрана на един работещ човек, живеещ самичък, е 1351 лева. 

Според данните 2432 лева е общата стойност за тричленно семейство с двама работещи възрастни и едно дете до 14 година Синдикатите регистрират, че приходът, нужен за прехрана, нараства с 2,4% на тримесечна база и 17,7% на годишна база. Така за едногодишен интервал повишаването на нужния чист месечен приход е с 366 лева повече за тричленно семейство и с 203 лева повече за едно лице. 

При представянето на данните президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че, с цел да получи 1351 лева нето, брутната заплата би трябвало да е 1741 лева за един човек. За да е 2432 лева нето, всеки един от възрастните в фамилията следва да получава най-малко по 1567 лева брутното заплащане, уточни той.

Българинът счита от дълго време в нето, разяснява Димитров. „ По-малко българи могат да си свържат двата края с приходите, които получават “, сподели той.

Всички растежи, които бяха направени от частния и държавния бранш, в това число и растежът на минималната работна заплата на 780 лева, не са задоволителни да покрият повишаването на главните артикули от потребителската кошница, разяснява пред публицисти шефът на ИССИ Любослав Костов. Той уточни, че като се махнат налозите и осигуровките, минималната заплата покрива едвам 40% от нужните средства за прехрана на един работещ. Костов акцентира, че минималната заплата е повишена два пъти по-малко от темпа на инфлацията.

Зам.-директорът на ИССИ Виолета Иванова подчертава върху повишаването на дребната потребителска кошница от 20 витално значими артикули. Тя уточни покачване на брашно вид 500 за кг., на хляба, ориза, каймата, пилето, млечните артикули и яйцата. При цените на плодовете и зеленчуците също има покачване. Значително нараства цената на закуските, уточни Иванова. Тя съобщи, че има повишаване на цените и при дървата, надлежно при мебелите. Цените на медикаментите също са поскъпнали, регистрира Иванова. 

Не се усеща от българските жители, че има понижение или задържане на инфлацията. По-скоро противоположното - инфлацията за всички българи е висока и продължава да нараства, тъй като нарастват и 20 витално значими артикули, съобщи Иванова.

От КНСБ са създали и съпоставяне с покупателната дарба в няколко други европейски страни. Общо 6,6 пъти може да се купи дребната потребителска кошница от 20 артикули с минималната заплата у нас, сочат данните. За съпоставяне в Испания – 24 пъти, във Франция – 21,5, Хърватия – 10,7, Германия – 29,2, Румъния – 11,1.

От КНСБ ще продължат да упорстват за 850 лева минимална заплата. Синдикатът акцентира и нуждата от приемане на Закон за държавния бюджет за 2023 година Въвеждането на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата, също остава приоритет. От КНСБ приканват и за допустимо най-бързо транспониране на директивата за съответни и обективни минимални заплати в Европейска комисия. Сред другите претенции е и растеж на приходите, който да компенсира инфлацията от 2022 година и плануваната такава за 2023 година, като този растеж да не бъде по-нисък от 15%, а за „ работещите на терен “ в бюджетния бранш – с най-малко 20%. От КНСБ считат, че липсва политика по приходите.

„ След изборите, към които явно вървим, би трябвало по най-бързия метод новосформиращият се парламент да одобри Закон за бюджета за 2023 година “, съобщи Пламен Димитров.

Той обърна внимание, че поради признатия удължителен закон на бюджета за 2022 година някои браншове са недофинансирани. Димитров даде образец с „ Български пощи “, от където преди дни оповестиха започването на ефикасни протестни дейности. Той уточни и недофинансирането на ВиК бранша и градския превоз. По думите на президента на КНСБ в образованието и опазването на здравето също липсва изясненост по какъв начин ще се развият приходите през идващите месеци, в случай че няма Закон за бюджет 2023 година

Димитров счита, че политиците би трябвало да вземат поради, че напрежението пораства. Ние сме длъжни да им подсещаме какво чакат работещите българи от тях, уточни той.